История на цветовете

“Цветът, това е плътта на Боговете. Цветът изразява субстанцията и активния принцип на Божественото. Чрез него духът вдъхва живот на материята и й придава духовно измерение в благородството на художествените произведения. Така тази материя сублимира чрез цвета.“
Мишел Албер Ванел
( из пътешествията му в Мексико и Южна Индия )

Всяка култура има различен прочит на влиянието на цветовете. Общото е това, което ние познаваме като спектър на Нютон. Той е малка част от безкраен електромагнитен спектър, в чийто диапазон се намирамe и трептим с вибрациите   на електромагнитните вълни в параметъра на бялата светлина.
Всяка култура има различен брой наименования на цветовете, обособени от начина на живот, ресурсите на мястото и многообразието от пигменти.
Племената в Африка имат най-много названия на кафевия цвят, тъй като живеят изключително в синхрон с природата и земята. Те не познават химическото багрене и тяхното индустриално многообразие… В Япония се съхранява и практикува една от най-трудно запазените традиции – багренето с индиго, което е единственото синьо багрило в природата за текстил.
В праисторията цветовете са имали магическо значение.
В Атлантида, Египет, Древен Китай и Япония са били основен метод за лечение. Използвали са ги в съчетание с аромати и кристали. Всички ритуали са били извършвани с тях. Те са определяли йерархична принадлежност,  религия, имали са точни предназначения.
В Древен Египет са поставяли цветни парчета плат на болното място. По-късно е използвано и цветно стъкло, зареждали са цветна вода. Днес тези методи са известни като цветотерапия и литотерапия. 
Деленето на науките на две големи групи – математично
природни и хуманитарни, създало в миналото две направления на търсене и усвояване на знанията за цвета, доста различни едно от друго. Това предизвикало и недоверие между работещите в научните среди.
 Характерен е случаят с Гьоте, който се противопоставял на
откритието на Нютон. Нютон пръв обосновава експеримента с разлагането на лъча от бяла светлина и получаването на спектралните цветове. Този опит, както и приетата от Нютон подялба на светлината на седем спектрални цвята ( червен, оранжев, жълт, зелен , син, индиго и виолетов ) представлява основата на науката за цвета, независимо от разширението и допълнението й в наши дни.
Гьоте изследвал цвета като физико-психологическо явление. Според него изучаването на цвета само от гледна точка на
физиката се явява недостатъчно. Той обръщал внимание на индивидуалния характер на цвета, разделял цветовете на групи – топли и студени, активни и пасивни. Събрал огромен материал в книга с обем повече от хиляда страници, издадена в 1810г. По това време хората смесвали физическия аспект, занимаващ се със светлинната енергия, дължината на светлинните вълни и т.н. и аспекта на цвета като личен човешки опит, проявяващ се във всекидневието и въздействащ на човешката психика и физиология.
Този период се отнася към предисторията на науката за цвета,
която прави своите първи крачки в своите точни изследвания през 19 и 20в.
Днес съществува наука, която изследва цвета – Колориметрия,
но въпреки това, това си остава една необятна територия.
В Европа се възражда интересът към влиянието на цветовете след откритието на болкоуспокояващият ефект на синьото. Това става през  1877г, с откриването на инфрачервените и ултравиолетовите лъчи от английските учени Блунт и Даун.
По това време в Европа отново се завръща цветотерапията, която е много древен метод. Днешните учени я разглеждат като   влияние на светлинните вълни (с различната им дължина и честота на трептене ) върху електромагнитната структура на човешкия организъм.
Седемте основни цвята от спектъра на Нютон влияят на седемте основни енергийни центъра, наречени чакри, които изпращат трансформираната енергия към жлези с вътрешна секреция и съответно към вътрешни органи. 
Човек „ожаднява” за определен цвят, точно както му се допива чаша вода. Ако слушаме вътрешния си глас, можем много да си помогнем да бъдем здрави и щастливи. Но когато някой харесва перманентно един цвят, ако това продължи години, може да е признак за проблем.
Важно е всички цветове да присъстват в нас и около нас – те са живи същности, с които непрекъснато си взаимодействаме, те са “плътта” на живота.