Символика на цветовете

БЯЛО 

Цвят на прехода, на светлината и девствената белота, на съвър­шенството, изяществото, хармонията и пречистването, на чистотата, стерилността, неутралността  и отразената енергия.

Белият цвят символизира още разкритието, откровението, опрощението и преобразяването.

Бялото се асоциира с Оста Изток-Запад.

Бялото на Запада представлява матовото бяло на смъртта, което поглъща съществото и го въвежда в тъмния, лунен, женски свят на нощната празнота и загуба на усещането за цвят. В този смисъл бялото сим­волизира и траур, който за разлика от Черния цвят се свързва с временна липса и празнота.

Бялото на Изтока отвежда към идеята за завръщането и белота­та на зазоряването, към времето на преход от нощната доба към блясъка на зората. Искрящото (Слънчевото) Бяло символизира отво­реното дневно съзнание. Слънчево бялото се доближава до златния цвят. Тези два цвята са основни в знамето на Ватикана, където олицетворяват утвърденото земно царство на християнския Бог.

При египтяните бялото е знак за великолепие и разкош, при юдеите – за чистота, при китайците – за справедливост, а в масонството е символ на висшите степени от 31 до 33.

В някои страни при годеж се пие мляко, за да бъде животът на влюбените бял като мляко.

Бялото е тра­урен цвят за древните перси, германи, китайци и символ на духовния свят в Антропософията.

Дрехи: Белите дрехи са подходящи за горещо време и сред мно­го хора, с цел да се защитим – както от слънчевите лъчи, така и от силното енергийно натоварване на тълпата.

Според П. Дънов „белият цвят носи здраве“.

 

ЧЕРНО

Абсорбиращ, поглъщащ и задържащ цвят.

За разлика от бе­лия, черният цвят е символ на загу­ба или падение, на страданието, егоизма и пасивността.

Черното е универсална субстанция,  израз на абсолютната неподвижност и необ­­ратимата смърт, олицетворение на тъмнината на ха­­­оса и произхода, на злото, меланхолията, песимизма.

В Зороастризма, Адам и Ева, изкушени от Ариман и изгонени от Рая са представени облечени в черно. Така черното става цвят-символ на осъж­­дането и отричането от светската суета.

В древен Египет черното е едновременно като цвят на смъртта и подземния свят, но и цвят на прераждането. Владетелят на отвъдния свят Озирис често бил наричан „Черния“.

При древните римляни и гърци черното е знак за траур и смърт, при юдеите – за тъга, а при китайците на мъдрост.

В Египет и Северна Аф­рика черният цвят е символ на плодородна земя и живителни, дъждоносни облаци.

В Китай черното отговаря на женската енергия „ин” – на земната, майчинската и инстинктивната сила.

Черни са и някои женски божества: Диана от Ефес, индуската Кали, Магна Матер на хъл­ма Палатин и др.

В сънищата появата на черни или тъмни хора, животни и предмети показва влизане в контакт със собствения първичен и инстинктивен свят. Ние сме тези, които трябва да го осветим, да разберем и канали­зираме силите си в посока преследване на по-високи цели.

В Антропософията е символ на природния и минералния свят. Съв­местяването на Бял и Черен цвят дава Сив, който в сферата на цветовете има стойност на Центъра и Човека.

Дрехи: Черните дрехи са енергийно привличащи, затова е добре да се носят, когато сме в емоционална доминанта или стоим над обикновените неща.

 

ЧЕРВЕНО

Червеното е символ на принципа на живота огненост и мощ.

Цвят на кръвта, чувствата, страстите и емоциите.  Олицетворява космичната сила на Любовта и блясъка на

живота. Предизвиква усещане за радост, енер­гия, емоционалност, сила и топлота.

За египтяните червеното е знак за агресивност, гняв, отмъстителност и примирение. То е възприемано като подпомагащ живота цвят, символизиращ яростта и победата.

При юдеите е символ за грях, при китайците – за благоприличие. В край­­ния Изток ( Япония и Китай ) червеното е цвят на живота, на безсмъртието и богатството.

В Япония червения цвят (АКА) се носи изключително само от жените като символ на добросърдечност и щастие.

В Шинтуизма червеното се асоциира с хармония и бурно разви­тие.

В ежедневието се  използва за подсилване значението на заповеди и забрани (табели, пътни знаци, светофари).

Дрехи: Червените дрехи създават впечатление за жизненост, страсти и индивидуализъм. Те стимулират, придавайки на човек повече действеност, решителност и енергия.

Светлочервен: слънчев, дневен, мъжки, енергичен и тонизиращ цвят, предразполагащ към повече действеност.

Символизира младост, здраве, смелост, красота, богатство, импулсивност, еротизъм.

В различните традиции се използва в обредността на пролетните празници, сватбите и ражданията.

Тъмночервен: символизира матрицата, Земята и централния огън в човека. Това е цветът на сърцето, либидото и душата, нанауката и окултното познание. Тъмночервеното въплащава също и скрита­та същност и условието за живота. Според Артемидор този цвят има отношение към смъртта.

Розов: Символ на любов, на чиста обич, нежност, и всеотдайност.

Дрехи: Розовите дрехи ни правят по-нежни, обичани и обичащи.

В древния Египет съчетаването на противоположните червен и бял цвят се приемало като израз на целостта и съвършенството. Бялата корона на Горен Египет и червената на Долен Египет са носени от единствения владетел на цял Египет под формата на двойна корона.

 

ОРАНЖЕВО

Топъл и енергизиращ цвят, олицетворяващ здраве, ин­дивидуалност, самоувереност и обновление.

Символизира точката на равновесие между съзнанието и либидото. Тъй като това е трудно равновесие, оранжевото е цвят както на верността, така и на крайнос­тите и неверността.

В митовете се разказва, че бог Ди­онис и Музите са носили оранжеви дрехи.

Скъпоценният камък хиацинт е оранжев и се счита за символ на верността.

Дрехи: Оранжевите дрехи повишават самочувствието, като внушават увереност и оптимизъм. Създават впечатление за ентусиазъм и интерес към околните.

 

ЖЪЛТО

Цвятна Слънцето, светлината, златото, интуицията и

магическите способности.

Жълтото е баграта на вечността, така както златото е металът на вечността. То е цветът на боговете и своеобразен двигател на силата и младостта. Най-топлият, най-експанзивния, най-нажежения и труден за обхващане цвят. Такъв, какъвто е в лъчите на Слънцето, проявяващи силата на небесните богове.

Златно­жълтото се използва като символ и атрибут на силата и властта. Цветът подчертава техния божествен произход.

Зороастър означава „звезда от блестящо злато“.

Ом, божествената дума на тибетците означава също и „позлатен“. Вишну е облечен в жълти дрехи, а космическото яйце на Брама блести като злато.

При египтяните жълтото е знак за завист и лош поглед, при юде­ите – за смърт, а при китайците – за добродетел, плодородна земя и семейна плодовитост.

Златножълтото е израз на уравновесеност и хармония. Златните ябълки в градината на Хесперидите са символ на

любов и съгласие. Но златната ябълка на раздора е причина за Троянската война и символизира гордост и ревност.

В Исляма злат­ножълтото е знак за мъдрост и добър съвет, но бледожълтото се свър­зва с предателство и разочарование.

Жълтото олицетворява още блясъка на духовното, на мъдростта, любопитството, познанието и снизхождението.

Този цвят внася равновесие в мислите и чувствата, стимулира творческите и интелектуалните способности. Използва се в знаците за предупреждение и заостря­не на вниманието.

Дрехи: Жълтите дрехи акцентират върху личното обаяние и спон­­танност. Изразяват вътрешна свобода, ангажираност и радост от жи­вота.

 

ЗЕЛЕНО

Цвят на водата, така както червеното е цвят на огъня.

Свър­зва се с пробуждането на първичната Вода и на живота. Цвят на природата, растежа и възраждането. Олицетворява веге­тация, изо­билие, хармония и отмора.

В някои страни има поверие, че да дадеш сутрин на някого

нещо зелено то ще му донесе щастие.

При египтяните е знак за надежда и удоволствие, при юдеите – за живот, при китайците – за доброта.

Бог Вишну се изобразява като костенурка със зелено лице. Граалът, изработен от изумруд или кристал с най-чисто зелен

цвят съдържа кръвта на Бога, в чиито символи се смесват понятията любов и саможертва – условия за възраждането, из­разено в зелените отблясъци на Граала.

Византийският монограм на Исус Христос Изкупителя  представлява две кръстосани съгласни от думата „зелено“.  Алхимиците от Средновековието свързвали зеленото с

отблясъците на смарагда.

Зеленото е основен цвят в масонството.

 В Исляма зеленият цвят е този на познанието и на Пророка Мохамед. Мюсюлманското знаме е зелено, емблема на Избавлението и символ на най-висши материални и духовни богатства, първото от които е семейството.

Зеленото обгръща, успокоява, освежава и тонизира. Днес се използва като символ за безопасност и свободен достъп.

Дрехи: Зелените дрехи издават стабилност, самоуважение и практицизъм. Помагат ни да изглеждаме по-здравомислещи, да се чув­­стваме по-земни, делови и решителни. Зеленото има тонизиращ ефект и си отива с повечето други цветове.

 

СИНЬО

Най-дълбокия, най-нематериалния и най-студения цвят, в който погледът сякаш потъва и се губи в безкрайността.

За синьото казват, че е цвят изпълнен с празнота, с празнотата на въздух, на во­да, на кристал или диамант, празнота изчистена и студена, подобна на матово-бялото.

В Древен Египет синьото се възприемало като потъващ в себе си, космически  и обхващащ безкрайността цвят. Там преди да мумифицират мъртвия фараон, на мястото на изваденото сърце поставяли скарабей от син смарагд. В Египет синият цвят бил символ на истината, смъртта и боговете, взети заедно, затова небесносиньото се считало и за граница, разделяща човека от боговете, управляващи неговата съдба.

Светлосиньото се възприема като цвят на небето, на мисълта и съзнанието. То е символ на блясъка на душата, олицетворение на небосвода, мечтите, вярата, търпението,   истината и красотата.

Според митологичните разкази и изображения нозете на боговете Зевс и Яхве стъпват върху небесна синева.

Небесносиньото олицетворява пътя на мечтите, на нереалността или свръхреалността.

В тибетския Будизъм синьото е цвят на трансцеденталната мъдрост Вайрокана, на потенциалността и празнотата.

При турците и японците е знак за траур .

Днес цветът се използва за привличане на вниманието към указания, пътни табели и др.

Дрехи: Сините дрехи ни правят да изглеждаме самоуверени, силни и спокойни. Внушават свободомислие, доволство, добра външна и вътрешна кондиция.

 

ИНДИГО  

Олицетворява сила, устойчивост, щедрост и великодушие.

При египтяните има значение на закрила и сигурност.

При юдеите – на небе и разкош.

Дрехи: Индиговите дрехи са израз на нетрадиционни разбира­ния, индивидуализъм, затвореност в себе си и радикални възприятия.

 

ЛИЛАВО

Съставен от равни части синьо и червено.

Приема се за цвят на недоловимото тайнство на реинкарнацията и трансформацията.

Тази символична функция се свързва с Исус Христос, изобразяван в средновековната иконопис, облечен в лилава роба. Цветът символно цели да покаже, че Спасителят е приел напълно своето земно превъплъщение и саможертвата, която ще из­върши, за да изкупи човешките грехове.

Лилавото символизира уме­реност, предпазливост, обмислени действия, равновесие между страстите и интелекта, между любовта и мъдростта.

Лилавото изразява също духовна сила, проникновение, изтънченост,  максимализъм и стремеж към завършеност.

Дрехи: Виолетовите дрехи издават смелост, одухотвореност, предизвикателство и фантазия.

 

КАФЯВО

Цвят, асоцииран с първичната материя, пръстта, глината, корените, земята и мъртвите листа.

При римляните и в католическата църква кафявото е знак за примирение, бедност и скромност.

В Африка има много названия на кафевия цвят.

Дрехи: кафеви цветове обикновено носят само­вглъ­­­­бени личности или материално обременени хора.